Образователен сайт на главния учител

 
Рейтинг: 3.00
(20)
Глог
Базова
Новини
Лични файлове
Публикации
Връзки
Видео
Фото Галерия
Календар
За контакти



Публикации / Видове преразказ, изучавани и упражнявани в 6 клас

Видове преразказ, изучавани и упражнявани в 6 клас
30.06.11 15:10

Автор:Галя Янева
За всички, които се интересуват!

Видове преразказ, изучавани и упражнявани  в 6 клас

( Подробен, сбит, подборен и трансформиращ преразказ )

Галя  Янева

СОУ”Димитър Матевски”, гр. Пловдив

e-mail: galyayaneva@abv.bg

 

ПРЕРАЗКАЗЪТ КАТО ВИД „ХУДОЖЕСТВЕН” ТЕКСТ

Ако изхождаме от теорията, че всеки текст живее свой собствен живот, би било трудно да го поставим в каквито и да било граници - външно или вътрешно пространствени - или да предложим такива, в които да съществува. Текстът е ничия територия, той не се задържа нито сред уличния блясък, нито сред домашния уют. Текстът престава да бъде територия дори на собствения си автор, след като бъде създаден, защото оттук нататък той започва самостоятелния си път, пресичан винаги от нов читател. Авторът го притежава за кратко, докато го дари със своите мисли и идеи. Сетне творението му става притежание на читателя и с всеки нов прочит се ражда отново с нови багри, ненарисувани досега, пременен с нови лица, с нови значения и обогатен с нови смисли, неназовани още.

Същото се отнася и за преразказа. Преразказващият се потапя в думите, чете между редовете, за да намери най-верния смисъл, най-точния израз, но - за себе си. Неизбежно е да не го обогати с нещо от себе си или пък дори да „ограби” текста. Неизбежно е да не претопи творбата през собственото си разбиране, през собствената си душевност.  Преразказването е може би най-бавното и вдълбочено четене.

 В този смисъл за мен преразказващият е винаги и „съавтор”. И следователно на него е отредена същата участ като на автора - да притежава текста, но за кратко, докато не бъде на другиго.  Никога текстът няма да се задържи на едно място дълго, той винаги търси нови хоризонти, в които да се прероди, винаги търси нови територии, които да завземе и владее, които да обогати и те да обогатят него. И този кръговрат е вечен. Ето защо и всеки текст е вечен в преображенията си, в трансформациите си. Вечно обновяващото се не умира – такава е и съдбата на преразказа – като че ли вечен в годините, и в учебниците, за всички поколения.

 

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА  НА ВИДОВЕТЕ УЧЕНИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ,  ИЗУЧАВАНИ В 5 И 6 КЛАС

При изучаването и упражняването на видовете преразказ в 6 клас е нужно да се знае, че един вид текст води към друг вид текст , той води до нов и така до различните видове ученически текст, които, когато се овладеят в различните образователни степени, ученикът „излиза” от училище „подготвен за живота”. Видовете текст, изучавани в 6 клас, са: текст, създаден въз основа на друг текст – това са резюме и преразказ с техните разновидности, и текст съчинение – пак с различните видове съчинения.

            В случая конкретно се интересуваме от видовете преразказ, изучавани в 6 клас. Защо това предизвиква интерес? Отговорът е свързан със системата от ученически писмени упражнения , изучавани в предходните класове. От начална образователна степен учениците са се научили да пишат подробен преразказ. В пети клас се учат да пишат трансформиращ преразказ, а в шести клас трябва да могат да пишат сбит и подборен преразказ. Важно е за учениците да се научат да разказват накратко, да отсяват важните моменти от маловажните подробности. Те трябва да умеят да  преразказват и сбито не само уроците си, а и всякакви текстове, да разказват накратко книги и филми, както и случки от живота. Също така учениците трябва да се научат да отсяват съществената информация, да подбират важното, ключовото по смисъла на урочната статия и изобщо в научен текст. Това мобилизира наблюдателността и логиката на ученика. Понякога е трудно човек да формулира мислите си добре устно, а още по-трудно е да го направи писмено. Затова е необходимо учениците да се упражняват в писане на такива текстове, които изискват внимателно  слушане, добра памет и логично мислене , умение за подбор на важно и отделянето му от несъщественото, маловажното. Така, изучавайки различни видове преразказ в съответните класове, ученикът поставя основа, върху която надгражда знания, като разширява и усъвършенства параметрите на възможностите си за писмена изява. Младите хора трябва да ценят фактите и да умеят да боравят с тях.

            Тези съчинения са много важни за учениците. Те развиват речевите им умения и езиковата им култура, а освен това ги карат да се замислят над живота си, над света около себе си, над отношенията си с другите.

            В предходната статия направих паралел между подробен и трансформиращ преразказ, като посочих важността на вече ученото и познатото за научаването на новото – трансформиращия преразказ. Тук акцентът ще падне на това, което надгражда знанията за видовете преразказ като теория и практика, с научаването на новото – то е свързано със сбития и подборния преразказ, които също са от изключително важно значение при писането на преразказ на художесвен текст с поставена дидактическа задача, т.е. на т.нар. трансформиращ преразказ.

            СИСТЕМА ОТ ПОНЯТИЯ В УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ - 5 И 6 КЛАС, КОИТО В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ СЕ УСВОЯВАТ ОТ УЧЕНИЦИТЕ И СЕ ПРИЛАГАТ НА ПРАКТИКА ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ПРЕРАЗКАЗИ      

А. Комуникативна структура на текста

В. Смислова структура на текста

В. Езикова структура на текста

 

Г. Езикът като код

 

 

 

 

 

Смислова част

 

 

 Граматическа и лексикална съчетаемост според граматическото и лексикалното значение

Предмет на общуването

Основен предмет в текста

Номинативна верига от думи и съчетания, означаващи един и същи предмет

Самостойни думи с граматически признаци на съществителни имена ( и наречия) във всички места за части на изречението(освен мястото на сказуемото и сказуемното определение) или значещи празни места

Тема на общуването

Тема на текста

Думи и съчетания от едно тематично поле

Назоваващи самостойни думи във всички места

Съществена информация за предмета по темата

Смислово ядро

Думи и съчетания, обединени в групи по значение

Назоваващи самостойни думи във всички места

Цялостност на текста

Цялостност на текста

Свързаност на текста

Лексикална и синтактична синонимия

Комуникативни избори

Комуникативни избори

Комуникативни избори

Комуникативни избори

Комуникативната структура на текста е обвързана, както сочи и самото понятие комуникативна , с проблема за общуването в текста. Затова комуникативната структура е представена чрез понятията предмет на общуването, тема на текста и информация за предмета на общуването. Текстът се разглежда с оглед на неговата функция в речевото общуване – размяната на информация.

            Смисловата структура на текста в учебника за 6 клас се изяснява чрез понятието текстова ситуация.  Съотнасянето на комуникативното структура на текста със смисловата му структура позволява предметът, темата и информацията за предмета, в който и да е текст, да се конкретизират чрез текстовите ситуации, които формират смисъла на текста.

            С понятието текстова ситуация  се работи в шести клас, а по-късно продължава да се работи и в седми клас. В шести клас текстовата ситуация се разглежда преди всичко на равнище изречение, а по-късно в седми клас се представя до голяма степен като конструиращ елемент на текста. Дотук съдържанието на понятието текстова ситуация се извежда за учениците по следния начин:

ТЕКСТОВА СИТУАЦИЯ:

      Участник —————————————————————————— Събитие

                                                                                                                                    

     признаци на участника                                                    обстоятелства на събитието

 

            Понятието смислова част е основополагащо, защото чрез отделните смислови части се изгражда смисълът на текста ( блок Б. От общата схема). Чрез тях се конкретизира комуникативната структура  на един текст (блок А. от общата схема). Смисловите части предопределят и езиковата култура на текста ( блок В. На общата схема).

            По този начин може да се обобщи, че смисловите части в един текст обвързват комуникативната и езиковата структура на текста. Това съотнасяне на понятията като част към цяло позволява да се създаде алгоритъм от операции, чрез които се осъществяват анализът и създаването на текст:

АНАЛИЗ НА ТЕКСТ:

  1. Прочит на цялостгния текст.
  2. Разчленяване на текста на смислови части (микротекстове).
  3. Формулиране на микротемата във всяка смислова част.
  4. Формулиране на смисловото ядро във всяка смислова част.
  5. Съставяне на тематично-смислов план на смисловите части (микротесстовете) в текста.
  6. Формулиране на темата и смисловото ядро на цялостния текст.

Същите операции, но изпълнени в обратен ред, се следват при създаването на текст:

СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТ:

  1. Избор на темата и формулиране на смисловото ядро (тезата) на цялостния текст.
  2. Съставяне на тематичен план на смисловите ядра.
  3. Определяне на смисловото ядро на  всяка от смисловите части.
  4. Написване на цялостния текст.

Ще представя това съотнасяне между комуникативната, смисловата и езиковата структура на текста, като като използвам за пример изучавания в шести клас разказ от Йордан Йовков – „Серафим”:

Разделяне по смислови части:

Основни предмети

Ключови думи

Същинска информация

1. Серафим, Еню, палтото

Човек,идва,кафенето,работа,пари;

очи,вежди,усмихнат,лице

[Серафим] чудноват,нито селянин,нито гражданин; с повдигнати вежди, леко усмихнат,(лице) сухо,черно;мършав,дребен,слабичък,(очи) влажни,замъглени,светнаха;лека,маловажна работа,изкарал някоя пара,щеси купя палто;

[палтото]дълго,зимно,оръфано,разнищено,навред продупчено,навред кърпено,разноцветни кръпки

Тема и смислово ядро: Идването на Серафим в кръчмата на Еню. Портретно      описание на Серафим.

2.Серафим, Еню,

жената, Иван

Болест,болница,пари,болест

по добитъка,ще ми помогнеш, сиромашия

[жената] заприказва високо,вдъхна,душата ми се обърна,шепне,млъкна и заплака,хълца и вие като пребита,млада; [Иван]болен,лежи,седем месеца как не е похванал работа,заведи го в болница; [Еню]извика,изкрещя,сърдеше се

Тема и смислово ядро: Павлина идва при Еню да иска пари за лечението на болния си мъж. Еню я отпраща, без да ù помогне.

3.Еню,

Серафим

Вечерта,на гости,приготвя леглото

[Серафим]малко работеше,бавно пипаше,но не обичаше да стои празен;отказа да спи в кафенето,по средата на мегданя...взе да си приготвя легло;[Еню] остави(го)да прави каквото си ще,затвори кафенето и си отиде вкъщи; „Страх го е да не го оберат”

Тема и  смислово ядро: Серафим остава на гости при Еню, но отказва да спи в кафенето, а си постила на мегдана, Еню смята, че той се страхува да не го оберат.

4Серафим,

Еню,

Павлина,

палтото

Пари,дал,да излъже,да не ги върне,болницата; на онзи свят

[Серафим] ще ми ги върне,условието:когато Господ на нея, и тя на мене; усмихваше се, десет и повече години...откакто се кани да си купи палто,не беше твърде здрав,често даваше парите си някому;[Еню]как даваш пари на човек,когото не познаваш, (тя) може да те излъже;[палтото] хубаво си е то,оттогаз (на палтото му)взеха да се появяват кръпки,с него може да се представя пред Бога,на онзи свят...може да ми помогне,ново,златно,скъпоценно

Тема и смислово ядро: Серафим е дал пари на павлина, отказвайки се от нова палто. Палтото се превръща в символ на милосърдието и любовта към ближния.

МЕТОДИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАДАЧИТЕ за упражнение към този текст образуват една цялостна система, в която се преминава от анализа на текста през наблюдение на комуникативните избоари на автора към характеристиката на художествените персонажи и оттам – към извеждането, мотивирано на основата на текста, на авторовото послание. След това следват задачите, свързани със създаване на ученически текстове – сбит, подборен и трансформиращ преразказ върху посоченото художествено произведение.

 

ВРЪЗКАТА СБИТ, ПОДБОРЕН, ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

            Във всички, одобрени он МОМН, учебници  има досатъчно информация за сбит преразказ. В основни линии се казва, че за сбития преразказ са в сила общите изисквания за преразказ, но са посочени и някои специфични особености, като:

  • Достоверно, чрез смислово съкращаване се пресъздава основният сюжет на преразказвания тект. Това съкращаване не трябва да доведе до неразбираемост на сюжета или до несъответствие с него.
  • Извънсюжетните елементи ( например описанията от различен характер) не се възпроизвеждат, пропускат се освен с случаите, когато са значими  за развитието надействието.
  • Значително по-кратък е по обем от изходния текст.
  • Предназначен е за адресат, непознат с парвоизточника.
  • Словесният изказ е лаконичен; препоръчително е за се употребяват прости изречения или сложни изречения с по-опростена конструкция.
  • Основното глаголно време е сегашно, но е допустима употребата и на глаголни форми на –л, ако първоизточникът е фолклорен или митологичен.
  • Използвоно в първоизточника пряка реч се преобразува в непряка или в полупряка, но много пестеливо и в ограничен обем.

( Тези особености са предложени в учебника по литература за 6 клас на издателство АЗБУКИ -  ПРОСВЕТА с авторски колектив Виолета Петрова и венцислав Божинов )

Повече затруднения на учениците създава т.нар. подборен преразказ. Подборното преразказване е често срещано в различни комуникативни ситуации, когато е необходимо да се припомни определена гледна точка за познат на адресата текст. Употребява се и когато трябва да се представи интересна тема от първоизточника. Подборният преразказ илюстрира житейска или нравствена позиция при разгръщането на съответната тематична линия в текста. Когато в защита на лична теза се налага позоваване на авторитетен първоизточник, също се изпилзва подборен преразказ.

Подборният преразказ пресъздава частично изходния текст в определен смислов аспект, като възпроизвежда онези части от съдържанието, които са във връзка с проследяването на предварително набелязана тематична линия – развитие на мотив, взаимоотношевия между герои, смислов контекст и т.н.

Като всички видове преразкази и той се подчинява на общите изисквания за преразказ, но притежава и специфични особености, като:

·         Във връзка със задачата се възпроизвеждат само тези елементи от цялостния текст на първоизточника, които имат отношение с формулираната гледна точка.

·         Пресъздаването на извънсюжетните елементи е ограничено и е по преценка на преразказващия.

·         Съдържанието на подбраните фрагменти се преразказва достоверно, като е недопустимо да се добавят измислени елементи.

·         Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция или добавянето на елементи с интерпретативен характер.

·         Подбраните фрагменти може да се пресъздават с техниките както на подробното, така и на сбитото преразказване.

·         Обемът на подборният преразказ е по-мълък от обема на първоизточника, тъй като представя част от цялото.

·         Повесвованието се води в сегашно време, но е допустима и употребата на глаголни форми на –л  при изходен фолклорен или митологичен текст.

·         Пряката реч от първоизточника се пропуска или се предава косвено – като непряка или полупряка реч.

( Предложените особености са от учебника по литература за 6 клас на издателство АЗБУКИ -  ПРОСВЕТА с авторски колектив Виолета Петрова и Венцислав Божинов )

            В следващите часове за писмени упражнения учениците ще имат задача да направят план за трансформиращ преразказ на приказката, като пренесат действието в своята съвременна действителност. Този вид преразказ е познат на учениците от 5 клас. Предварително им поставям задача да помислят върху следните въпроси:

  • Какви герои бихте въвели на мястото на Щастливия принц и на другарите му от Двореца на безгрижието?
  • С какво бихте заменили лястовичето?
  • Съществен ли е за днешния свят проблемът за житейските ценности у човека?

В заключение ще кажа, че е очевидна връзката между тези три вида преразказ – сбит, подборен и трансформиращ. Всяко едно, вече формирано умение, служи за следващ етап от работата. Ученикът ще се справя толкова по-дорбе с предизвикателството да пише, колкото по-съвършено е усвоил всички необходими техники за изграждане на тези видове текст. Затова са нужни достатъчен брой часове, защото е общоизвестен фактът, че писане се учи с  писане.

 

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.1619